Нуждае ли се политическото участие от политически партии и представителство?

С акцент върху въпросите, свързани с демократичното участие, Международният институт за демокрация и изборна подкрепа (International IDEA) проведе кръгла маса на 26 април 2017 г. на тема „Нуждае ли се политическото участие от политически партии и представителство?“.

Групата се състоеше от петима експерти по въпроса с различни профили, като по този начин се състоеше от представители на International IDEA и академичната област, член на шведския парламент, представляващ Умерената партия, член на шведската партия на социалдемократите, както и съпредседателя на Глобалния форум за пряка демокрация (също представляващ Института за инициативи и референдуми в Европа).

На тази кръгла маса бяха разгледани няколко теми: възходът на популизма в Европа и Съединените щати, наличните инструменти за участие в демокрацията по отношение на настоящите контекстуални предизвикателства, както и ролята на политическите партии в демокрацията.

Шведският опит също беше споделен, където се вижда в по-младите слоеве на обществото, увеличаващи политическото съзнание и младежката организация и мобилизация, но не и политическото участие. В този конкретен сценарий беше подчертана необходимостта местните власти да се ангажират с младежките организации, за да бъдат по-добре изпълнени интересите на младите хора в местния дневен ред. По конкретната тема за укрепването и осигуряването на по-достъпни преки механизми за гражданско участие, свързани с нарастващия интерес на младите хора към тези въпроси, Бруно Кауфман (съпредседател на Глобалния форум за пряка демокрация) посочва, че цифровите средства за участие дават възможност за повече демокрация.

След като панелът доказа общо съгласие, че всеки инструмент за демокрация на участието трябва да бъде инфраструктура за гражданско образование и по този начин никога да не бъде инструментализиран от политически програми, бяха постигнати други основни заключения. Има две основания за насърчаване на популизма: правна и институционална (например конституционните реформи, предприети в Унгария и Турция) и социална и икономическа нестабилност.  Причината за това е, че основните демократични ценности се изпразват от практическо значение за истинските хора. Професор Пипа Норис (преподавател по сравнителна политика в Харвардския университет) подчертава, че популизмът отслабва „системите за контрол и балансиране“ в полза на подхода на „силния лидер“.

От друга страна, последиците от икономическата криза от 2008 г. показват нарастващо използване на механизми за участие (референдуми и граждански инициативи), както и засилено представителство на различни интереси в националните и местните избори. Ето защо е много важно да се избягва политическата власт, за да се поеме отговорност за тези инструменти, а резултатите от турския референдум и политическите репресии, които го контекстуализират, са доказателство за това.  Всъщност механизмите за участие следва да включват многостранен подход, тъй като са инструмент за гражданско участие и ангажираност.

Не на последно място, що се отнася до ролята на политическите партии, беше признато, че те следва да предприемат по-решителни действия, за да се превърнат в платформа за диалог с гражданите и социално приобщаване (например достигане до граждани без интерес или информация в политиката), както и в пространство за мобилизиране на гражданите и развитие на лидерство. Общопризнато беше също така, че политическите партии следва да се учат от грешките си и да поставят по-голям акцент върху ангажирането и предоставянето на възможности на гражданите, като същевременно насърчават ценностите на отчетността, стабилността и предвидимостта в своите политически програми.

По този начин политическите партии биха могли да спомогнат за насърчаване на среда на информирани граждани, с други думи, хората осъзнават, че популистките партии мобилизират хората не за да им позволят да участват, а само за да позволят на лидера да действа и да решава от тяхно име (както се вижда от мотото на последната кампания на Льо Пен „В името на народа“), а не винаги в техен висш интерес.

Ако се интересувате от достъп до пълното съдържание на тази дискусия, същото може да бъде достъпно тук.